5+ технологии, които са живи и след 50 години

от | апр. 20, 2021 | Тенденции

По принцип технологиите не стареят като виното, а обратното. Днес са на мода, утре излитат далеч, далеч. И все пак, има и такива, които устояват на проверката на годините. Дори в свръхдинамични времена като днешните, има идеи и направления, които са способни да се задържат и все още де са използват половин век по-късно. Нищо, че през добрата стара 1971-а интернет би бил само идея на научните фантасти, а способностите на телефона в джоба ни вероятно дори не биха били по техните сили. Ето за какво става дума.

 

1. GPS и всичко 6!

GPS преди 50 години? На никого не би му и хрумнало да си го представи. Не само през 70-те, но и през 90-те, а и след това начинът да стигнеш от точка А до точка Б беше с помощта на картата, която вадиш от жабката на колата и почваш да се взираш…

Само че е точно така. Разработването на технологията започва със самото начало на 70-те години. Нещо повече – принципът, според който в орбита се изпращат сателити, а според техния сигнал се определя съвършено точно местоположението, е дори още по-стар, идва от 60-те. Технологията TRANSIT е предназначена да насочва съвършено точно ядрените ракети в годините около прословутата Карибска криза.

Първият сателит от системата GPS полита около Земята през 1978 г. Само че отново технологията се използва за военни цели.

Едва през 2000-ата година американският президент Клинтън официално одобрява предложението системата за позициониране да стане достъпна и за всички останали. И така до днес, когато, въпреки че понякога ни повежда по несъществуващи пътища или се опитва да ни прекара неволно през стени, GPS си остава стандарт и всекидневен помощник в навигацията. Усъвършенства се непрестанно и въпреки това, по същество, разчита на същите принципи, които са въплътени в технологията преди повече от половин век.

 

2. Опити и оптики

Оптичната връзка е съвършеното решение, когато ви трябва бърз интернет. Именно тя позволи в домовете си да посрещнем за първи път връзката с мрежата, която се измерва в десетки и стотици мегабити в секунда. Но нали тук говорехме за стари технологии?

Всъщност самата технология се разработва още от… началото на 19-и век. А през 70-те години на 20-и е направен решителният пробив, който позволява по снопчетата от стъклено влакно или пластмаса да протича информация с невъзможни за медните проводници скорости.

Решителният пробив, за да стане това възможно, прави през 1966 г. Чарлз Као. Първото оптично влакно, което може да се ползва в практиката, е създадено през 1970 г. от екип американски изследователи… Те обаче не получават нужното доверие. Минават немалко години, преди популярността на новата технология да се разшири. Така през 1988 г. е прекаран първият оптичен кабел под Атлантическия океан, предназначен за телефони. А после идват и компютрите, технологията се усъвършенства главоломно, докато стигаме до днешния ден, когато тя се прилага навсякъде, станала е доказан стандарт и ни е позволила да се наслаждаваме пълноценно на живота в мрежата.

Използват се изключително тънки влакна, обикновено с диаметър 125 нанометра, които позволяват несъпоставима с всички други познати до момента технологии скорост и стабилност при пренасянето на данните. Колкото по-дълъг е кабелът, толкова по-малко трябва да са влакната в него, за да е стабилна връзката.

 

3. Асамблея

Ето че минаваме от физическия свят в абстрактния. А след като говорим за информационните технологии, значи от хардуерните решения сме се насочили към софтуера.

Асамблеята „Знаме на мира“ определено е нещо, което свързваме с времената преди половин столетие. Същото обаче се отнася и до „адаша“ на това начинание – езикът Assembly или Assembler. За разлика от JavaScript, знаят го малцина. Но мнозина го „говорят“. Защото това е основният, базовият език, по който може да се „комуникира“ с процесора.

Разбира се, казано силно опростено, основните компютърни езици, които са нашумели днес, се „превеждат“ многократно, докато изпълнят своята задача. И най-накрая, в дъното на тунела, стои асемблерният език, който превръща командите в такива, които да бъдат разбрани от процесора.

Всеки тип процесори има свой специфичен асемблерен език, но стандартите, като цяло, са едни и същи, и отново са пример за технология, която идва от повече от 50 години. При това в случая почти не се е променила, защото перфектно върши задачата си.

 

4. И още бол… COBOL!

После обаче на сцената излизат езиците за програмиране от по-високо ниво. Там динамиката е скорострелна, едни идват, други си отиват и малцина оцеляват. Затова, на първо място, ще споменем COBOL, един от най-старите, използвани и днес, езици за програмиране, който се появява още през 1959 г. Начело на екипа, който го създава, е Грейс Хопър, една от пионерките в областта на компютърните изследвания.

Дълги десетилетия това е езикът, на който са написани най-много редове код. Заради „многословието“ му Едсхер Дейкстра се шегува, че преподаването му трябва да се смята за углавно престъпление. През 1997 г. например е изчислено, че в уж малкия тогава компютърен свят се използват около 240 милиарда реда код на COBOL. С него се случват около 90% от компютърните транзакции по света.

А днес е още непълно жив. През 2002 г. в спецификациите на езика са добавени възможности за обектно-ориентирано програмиране и други съвременни езикови концепции, благодарение на които той получава нова сила и продължава да се развива.

 

5. Такъв си, С

И ако историята на COBOL е впечатляваща, още по-интересна е тази на прародителя на всички най-използвани програмни езици днес. JavaScript, PHP, Java, C#, С++, Python… всички те са „деца“, законни или не, на технология, която идва от преди повече от 50 години.

Денис Макалистър Ричи създава езика С между 1967 и 1973 г. в лабораториите “AT&T Bell”. Ричи е завършил физика и приложна математика, а баща му е един от пионерите на компютърните изследвания.

С е разработен така, че да покрива огромен кръг от нужди. Той е сред първите езици, които са значително по-лесно четими и разбираеми за програмистите – човешките инструкции се превръщат в компютърен код, така че и двете страни да са доволни.

Конкретната причина за създаването му е свързана с операционната система UNIX. Нейната първа версия се появява през 1969 г., а втората е изцяло пренаписана на С 3 години по-късно. Целта е тя вече да бъде създавана на език от по-високо ниво от споменатия вече Assembler.

През 1985 г. се пръква Windows 1.0, а по-голяма част от новата операционна система е написана на С.

През годините нуждите на софтуерната индустрия се променят, раждат се едни езици и отмират други. Но когато за определена цел трябва да бъде създаден нов език, не е случайно, че почти винаги създателите му се насочват към С и положените от него програмни основи.

С не просто живее днес чрез безбройните си търсени наследници, но и сам е напълно сред нас. Мнозина са програмистите на С, като той най-често е избор, когато става дума за системно програмиране. Нещо повече, през 2021 г., половин век след създаването си,

С е класиран на първо място от реномирания индекс TIOBE.

 

5+. Диииискета?

Завършваме с един малък бонус. Ако за технологиите дотук по-скоро ни се струва невероятно, че са на толкова години, то за тази технология по-скоро не бихме предположили, че се използва и в наши дни.

Но, оказва се, благодарения на нея дори продължават да летят някои самолети.

Нейно величество дискетата. По-младите я познават само като символчето за записване, а по-опитните сред вас си спомнят добре както радостта от съществуването на преносимия удобен „резервоар“ за данни, така и технологичните му несъвършенства.

Един от последните пристани е… „Боинг-747“. Огромният пътнически самолет, представен за първи път през 1988 г., един от най-успешните проекти в света на въздухоплаването, оказва се, е устроен така, че приема критични обновявания в софтуера си само през 3,5-инчовата дискета.

Наистина ли още се ползва? По всичко личи, че е така. И на мен тази история ми се струваше прекалено авангардна, но като че ли си струва да ѝ се доверим.

Човек просто не знае коя технология ще се окаже безкрайно полезна столетия след създаването си и коя ще предопределя живота ни, а съвсем скоро след това ще я пратим в забвение и ще се превърне в обект на шеги и носталгични спомени…

А ако и вие искате да създадете нещо запомнящо се, ние можем да ви осигурим стабилен хостинг, на който да разчитате. Започнете напълно безплатно тук!

<a href="https://www.zettahost.bg/author/georgik/" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Георги е журналист, писател и Front-end програмист – част от екипа на ZETTAHOST.bg. Има повече от 15 години опит в подготвянето на публикации на технологична тематика за Списание 8, в. „24 часа“ и други медии. През 2019 г. и 2021 г. получи наградите в категория „Технологии и иновации“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report.
Последвайте ни

Най-нови публикации:

ChatGPT: 6 ползи от изкуствения интелект за онлайн бизнеса

ChatGPT може да се превърне в тайното оръжие за вашия онлайн бизнес. От изготвянето на съдържание за сайта, през анализа на данни до съставянето на бизнес план, платформата предлага различни решения, а ние ви представихме 6 от основните ползи на изкуствения интелект.

Личен сайт безплатно!

Регистрирай се безплатно и си направи сайт още днес.

Безплатната хостинг услуга на ZETTAHOST.bg няма скрити такси и изисквания за ползване.

Безплатен хостинг

Pin It on Pinterest

Share This