От какво са направени облаците?

от | ян. 21, 2021 | Блог, Хостинг

От миниатюрни капчици или ледени кристали, групирани в атмосферата? Не, не за скучните облаци по синьото небе ще си поговорим на следващите редове. Ще стане дума за по-вълнуващите от гледна точка на хостинга и на днешния бизнес изобщо. За облаците, направени от чипове.

 

Подир сенките на облаците

Cloud се превърна в толкова популярен компютърен лаф през последните години, че го използваме с повод и без повод. Какво обаче представя точно облакът? Ще се опитаме да ви отговорим на този уж простичък въпрос. После ще ви разкажем и за основните видове облаци и всичко, което е добре да знаем за тях. Защото днес темата е важна за всеки. Няма онлайн човек, който да не си взаимодейства с облачните услуги всяка минута, често без дори да си дава сметка за това. На финала ще ви разкажем и една кратка, но любопитна история от ZETTAHOST.bg. Нашата фирма, един от пионерите на безплатния хостинг, се озова в облака много преди масово да се заговори за тази мода.

Технологията на изчисленията в облака или cloud computing за първи път се споменава в документи на IBM през 1996-а, но истински нашумя едва след 2006-а, когато едновременно Amazon и Google обявиха първите си мащабни облачни проекти. Облакът в случая е красива (особено като за програмисти) метафора на това определена услуга да се извършва далеч от вас. Вие да се възползвате само от крайния ѝ резултат, без да се интересувате от подробностите за това как работи. 

via GIPHY

 

Облаче ле бяло

Сухата дефиниция гласи, че облакът са услуги, предоставяни на потребителя чрез отдалечен компютър, с който той е свързан през интернет или друга мрежа. Обяснено по-просто? Почти всичко, което днес правим онлайн. От пощенските ни кутии, през видеото, което гледаме. Та чак до отдалеченото хранилище на данни от типа на Google Drive, което пази файловете ни защитени и достъпни от различни места. 

И все пак, кои са основните изисквания за това една технология да е облачна? Тя трябва да бъде скалируема. Лесно да получавате повече от същата услуга без технически проблеми. Трябва да е надеждна. Никак не е добра идея да изгубите за дни достъп до работния си архив например. Важно е също да е икономична. Това, че ползвате за услугата облака, да бъде и ценово по-изгодно за вас, отколкото ако го правите сами. Например хостингът – съвсем не всеки има средствата и техническите възможности да поддържа собствен център за данни, който да представя сайта му онлайн. Затова са и хостинг компаниите, добрите от които ви го осигуряват и на добра цена (или дори – напълно безплатно!). Обичайно за облачните услуги се плаща само толкова, колкото се използва.

 

Облакчение

През последните години почти всички бизнеси мигрират от традиционния подход към облака. Другите основни причини за това са скоростта, много по-високата продуктивност. Възможността да се ползват ресурси, които иначе биха били прекалено скъпи за определения бизнес. Не на последно място е и сигурността. В облака за нея се грижат най-добрите специалисти на големите компании, каквито е значително по-трудно да се намерят на локално ниво. 

Данните в облака са не само защитени от посегателства, но и не се губят. Резервните копия се правят в момента на промяната, така че да няма риск. Повече доставчици на клауд услуги гарантират поддръжка 24 часа 7 дни в седмицата. Обикновено и над 99% наличност на услугата във времето.

При облаците потребителят е в театъра и вижда само сцената, която е важна за него. Той не се интересува какво се крие зад нея – в гримьорната или при безкрайните репетиции. Ползвате облачния си хостинг, без да има значение за вас каква е операционната система на сървъра. Достъпвате файловете си, без да се терзаете как точно им е осигурена защитата. Потребителят не притежава при себе си инфраструктурата, нужна за програмата. Тя е собственост и се поддържа от третата страна, доставчика на облака.

Така че стигнахме до отговора на въпроса, с който започнахме – от какво са направени облаците? Отговорът е, че особено значение няма. Защото при тях акцентът пада върху услугата. Не е важно какъв цвят е котката, важното е да умее да лови мишки. 

via GIPHY

 

Има мое, има твое

Две са главните системи за класификация, през които ще преминем, за да ви покажем различните страни на изчисленията в облака. Една от тях ги разделя на публични, частни и хибридни. Примери за първия тип са все по-нашумелите платформи AWS, Microsoft Azure или Google Cloud. Те са публични услуги, всеки може да се регистрира, да си плати, да „вдигне“ сървър и да започне да го ползва срещу заплащане. За разлика от другите облачни услуги, този тип обикновено е и независим от локацията ви. Безкрайните ресурси на AWS ви позволяват да позиционирате сайта си в центрове за данни, пръснати из цялата планета. Така страницата ви може да се отваря бързо както от Антарктида, така и от Дулово. Можете да изберете този data centre, който според вас ще бъде най-близо до вашите потребители. Така те ще имат достатъчно бърза услуга, или пък ще ползвате всички сървъри, ако сте глобална компания.

От другата страна идва частният облак. Той принадлежи изцяло на една или няколко компании, които единствени имат възможността да ползват услугите му. Правят го фирмите, които искат да имат свое собствено решение, което няма да споделят с други. Но и които могат да си го позволят, защото частният облак може да се превърне в изключително скъпо за създаване и поддръжка начинание. Този облак също е скалируем, но основното му предимство е, че е и значително по-сигурен, дори би могъл изобщо да няма досег с външния свят. 

 

Средно, с класа

И ето че стигаме до третия тип, обединяващ най-доброто от първите два. Прогнозите са, че бъдещето принадлежи именно на хибридния облак, при който компанията разделя информационните си нужди според това дали сигурността им е по важна, или достъпността. Най-лесно този принцип може да се разбере с пример. Един от гигантите, избрали към момента това решение, е Netflix. За показването на самите видеа компанията използва публичния облак на AWS, защото съдържанието е изключително обемно, а същевременно трябва да е близо до потребителите от цял свят. За всички останали данни обаче – „мозъка“ на тяхната система, където са данните на потребителите, алгоритмите и всички по-чувствителни системи, се разчита на собствен, частен облак.

 

Нека да вали

Другата основна класификация на облаците е в зависимост от това какво точно предлага съответната услуга и тук разделението е на популярните и почти непроизносими акроними IaaS, PaaS и SaaS

„Инфраструктурата като услуга“ (Infrastructure as a service или IaaS) е и най-базовата форма на облака. Тук потребителят „наема“ инфраструктура, независимо дали става дума за истински сървъри или виртуални машини, използва дисково пространство, операционни системи, мрежова връзка. 

При „платформата като услуга“ (Platform as a service, PaaS) потребителят получава среда за програмиране, тестване, доставяне и менажиране на софтуерни апликации. Подразделение на PaaS са безсървърните изчисления (Serverless computing). Това направление се фокусира върху функционалностите на софтуерните приложения, без да е необходимо да се мисли за сървъри, мрежи и бази данни.

via GIPHY

 

Вече споменатите AWS и Microsoft Azure например предлагат както IaaS, така и PaaS – потребителят сам решава на базата на опита и бюджета си каква част от обработката на данните си ще довери на облака.

Софтуерът като услуга (Software as a service или SaaS) е възможността по интернет да ви се достави самият софтуер, който да ползвате от облака. Освен вече споменатия Google drive, такива са например имейлите, Google docs, различните системи за управление на клиенти (CRM). Облачният доставчик тук вече ни осигурява всичко наготово – софтуера с цялата му прилежаща инфраструктура, отговаря за обновяването на програмата и сигурността, а ние е достатъчно да влезем през браузъра си и да се възползваме. 

 

Облак преди облака

И ето че стигнахме до обещаната история от опита на ZETTAHOST.bg, представена ни от Нестор Юруков, съосновател на „Зета“.

„Тъй като сме една от най-старите компании за безплатен уебхостинг в света, още преди 15 години, много преди въобще да нашуми това направление, ни се наложи да създадем собствен клъстер и клауд, което ни позволи да продължим и до днес да предлагаме качествен безплатен уебхостинг“, разказва той.

По това време всички хостинг компании работят с класически самостоятелен физически сървър, на който се качва уеб сървър (най-често Apache), мейл сървър, база данни (MySQL или PostgreSQL) и контролен панел, заедно с операционната система. „Това работеше за платените компании, но ние специализираме в безплатния хостинг и през 2007-а на ден започнахме да приемаме по между 2000 и 5000 безплатни регистрации“, спомня си Нестор. „Сървърите се препълваха за ден-два, постояно се налагаше да включваме нови, а цялата процедура по конфигуриране, инсталиране и пускане отнемаше страшно много време и усилия“.

Затова специалистите се виждат принудени да измислят нещо различно и неволята вика… облака. „Така измислихме някакъв първообраз на клъстер – повече сървъри, които да балансират трафика помежду си“.

via GIPHY

 

Облакът Атлас

Основните цели са същите, както и на днешните облаци – да се намери скалируемо решение, зареждането на данните да се балансира между различни единици. Така постепенно специалистите на ZETTAHOST.bg започват да изнасят всички възможни процеси от сървъра, за да го освободят от натоварването. Първо на отделен собствен физически сървър „отива“ имейл услугата. Следва я най-„тежката“ част от хостинг услугата – базите данни. После същото се случва и с контролния панел, който също получава отделен сървър.

„Следващата стъпка беше и една от най-важните – създаването на сървър, който да съхранява файловете на потребителите“, разказва Нестор. „Всички php и html файлове отидоха на отделна машина – използвахме сървър с много дискове, от които да се дърпат файловете. В началото правехме всичко с физически машини, които просто добавяхме към отделните сървъри. Малко по-късно стана възможна и автоматизацията, появиха се виртуалните сървъри и процесът се облекчи допълнително.

В крайна сметка получихме нещо, което днес се нарича облачно решение. По онова време се конкурирахме с гиганти като Yahoo в сферата на безплатния хостинг и благодарение на гъвкавия подход останахме на пазара, където сме и днес, за да предлагаме пълния спектър от хостинг услуги – от безплатния хостинг до ентерпрайз услуга“, гордее се Нестор.

И така, отнесени в облаците, може би вече знаем доста повече за това от какво са направени те. Ще продължим нататък при следващата ни среща – очаквайте скоро обобщение на 5-те най-нашумели облачни технологии, с които посрещнахме 2021-а, през погледа на специалистите от ZETTAHOST.bg!

<a href="https://www.zettahost.bg/author/georgik/" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Георги е журналист, писател и Front-end програмист – част от екипа на ZETTAHOST.bg. Има повече от 15 години опит в подготвянето на публикации на технологична тематика за Списание 8, в. „24 часа“ и други медии. През 2019 г. получи наградата в категория „Технологии“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report.
Последвайте ни

Най-нови публикации:

JavaScript – мразеният обичан цар на интернет

Днес той е навсякъде – дава прекрасна алтернатива при бекенд програмирането, а за фронтенда властва без никаква конкуренция и краят на царуването му не се очертава. JavaScript често е обект на подигравки, при това обикновено именно заради основното си предимство –...

KISS, DRY и YAGNI. Защо ги обичат програмистите?

Е, заглавието е доста подвеждащо. То кой ли не обича целувките (kiss). Този KISS обаче, заедно с другите две думички в списъка, е изписан с главни букви, което логично ще ви накара да си помислите, че е абревиатура. Не, това не са и рокгрупи, поне не за това ще стане...

10 начина да „забързаме“ нашия WordPress сайт

Имате WordPress сайт и искате той да стане по-бърз? И аз съм като вас, амбицирам се да проуча темата, да опитам кои практики работят и кои – не, и да ви споделя изводите си.   Бързай бързо Днес бързината онлайн е жизненоважен показател. Знае го всеки собственик...

Клъстерът и оркестърът – как „избухна“ модата Kubernetes

Преди няколко години, изгубени в морето на хаоса и несигурността, уеб апликациите изведнъж намериха пристан, качиха се на контейнерите. Технологията Docker изведнъж позволи да имаме напълно независима среда, в която да работят различните уеб приложения, без...

Progressive Web App (PWA) – новата голяма мода в уеб света

Онлайн животът е динамичен, както нищо друго, в него постоянно изгряват и залязват различни концепции, технологии, софтуерни решения. През последната година например толкова много се говори за прогресивните уеб приложения, Progressive Web App или PWA. От тях се очаква...

Личен сайт безплатно!

Регистрирай се безплатно и си направи сайт още днес.

Безплатната хостинг услуга на ZETTAHOST.bg няма скрити такси и изисквания за ползване.

Безплатен хостинг

Pin It on Pinterest

Share This