5 невероятни истории на… езици за програмиране

от | мар. 23, 2021 | Тенденции

Седиш си и… някак, почти случайно създаваш нещо, което променя света.

Подобни истории има във всяка сфера и всяка професия. А в днешния компютърен свят едни от най-интересните и най-непознати истории са свързани с езиците за програмиране. Без тях животът ни нямаше въобще да прилича на днешния.

 

На върха на езика

Но чували ли сте, че езици като JavaScript и PHP се раждат на практика случайно? А днес владеят интернет и имат огромен пръст в почти всеки сайт, който отваряме. Че един от водещите езици носи името (при това неслучайно) на първата програмистка, която е и… дъщеря на поета Байрон? А знаете ли как се ражда езикът С, чиито наследници са всички онези езици за програмиране, чието владеене ви гарантира, че лесно можете да си намерите работа днес в перспективната професия на софтуерни инженери?

Човешките езици имат интересни истории, които обаче е почти невъзможно да бъдат проследени точно. А по същото време някои от компютърните имат истории, за които си струва да се правят филми. Ето какво имаме предвид.

 

1. Java… скрит

Java и JavaScript. То е едно и също, нали? Точно колко компютри и компоти, ако не вярвате, питайте приятели програмисти, опитали да учат и двете.

И все пак, коренът е един и същ и приликата не е случайна.

JavaScript днес е навсякъде, той е единственият език, който се изпълнява директно в браузъра ви и това го прави до голяма степен властелин на мрежата. Напълно ви го препоръчваме (ето защо), ако тепърва ще стартирате с програмирането, а ако вече имате опит, няма защо да обясняваме повече колко е ключово значението му днес в световната мрежа. 

В айти света славата е интересно нещо – отива при онези, които правят най-богатите компании, а не в учените, които стоят зад работещите технологии. И малцина от тях са забогатели. Това в голяма степен важи с особена сила за езиците. 

Има сигурно милиони хора по света (и десетки хиляди в България), които си изкарват хляба с JavaScript, а надали и половината от тях биха ви отговорили кой е Брендън Айк (Brendan Eich). Дори ако погледнете в Уикипедия, ще видите, че е известен с „JavaScript, Mozilla и противопоставянето си срещу еднополовите бракове“. Малко неглижиращо, като за човека, направил възможен днешния интернет, не смятате ли?

JavaScript, колкото и да се радва на шегите на по-опитните програмисти, днес е навсякъде. Той е в основата на всички големи проекти онлайн, той е най-търсената професия, той е лесен и удобен за учене.

Как обаче е създаден? Съвършено случайно. 

Надали сте чували за браузъра Mosaic, създаден през далечната 1993 г. Дори и да сте били родени тогава, със сигурност не сте чували, че съществува чудо като интернет. Забележителен е с това, че е първият браузър с графичен интерфейс, достъпен за масовите потребители. Година по-късно създателите му основават корпорацията Netscape с идеята да направят още по-добър браузър. И успяват – Netscape Navigator, за който сигурно вече сте чували, бързо се превръща в доминатор на пазара и хит в края на 90-те.

През 1995 г. програмистите решават да добавят в проекта си и скриптов език, така че сайтовете да могат да стават по-динамични от простото показване на нарисувани картинки и текст. Паралелно те подписват договори с фирмата Sun Microsystems, за да им предложат вариант, в който да използват Java в „навигатора“. И със споменатия Брандън, който пък да адаптира за целта езика Scheme.

Скоро обаче и двете идеи отпадат. Брандън предлага да им създаде изцяло нов скриптов език, който в началото се нарича LiveScript. Някак обаче не им звучи търговски, по това време Java e „върхът на сладоледа“ и за да „заимства“ част от славата му, Брандън избира названието JavaScript. Което и до днес създава объркване сред неспециалистите, защото всъщност между двата езика има прекалено малко общо.

Езикът заработва толкова добре, че най-големият съперник на Netscape – Microsoft с техния Internet Explorer, използват обратно инженерство, за да си направят своя алтернатива – JScript.

През 1996 г. е създадена ECMA International – организацията, която се грижи за стандартизирането на езика до днес. Така JavaScript става достъпен за всеки.

Оттук нататък приказката я знаем всички. JS се оказва точно търсената парадигма, която през следващите десетилетия се променя драстично, развива се главоломно, за да завладее света. Netscape Navigator отдавна е само в спомените на ранните интернет потребители, но неговото отроче царства онлайн без изгледи в близките години да сдаде короната си.

А добрият стар чичо Брандън създава компанията Mozilla, прави я водеща в своя сектор и после я напуска със скандал. И напоследък се появява из световните медии основно с изказванията си срещу еднополовите бракове, маските като мярка за справяне с пандемията и целокупните мерки срещу ковид.

 

2. PH… пий и пей!

PHP се ражда през 1995 г. като език с отворен код. Едно от най-важните събития, които го правят толкова популярен и днес, се случва през далечната 2003-а, когато Мат Муленвег решава да го използва за своя проект. Днес WordPress отговаря за повече от 1/3 от сайтовете в мрежата.

PHP се ражда почти случайно. Година преди появата на езика – през 1994 г., неговият „татко“ – програмистът от Дания Расмус Лердорф създава малка програма на езика С, която му е нужна, за да управлява собствения си сайт. Расмус я прави удобна за себе си, без по никакъв начин да предполага, че тя ще се превърне в изцяло нов език.

Все пак, решава да покаже работата си на колеги и получава доста хвалби. Това го окуражава година по-късно да пусне онлайн проекта си с отворен код, наречен PHP/FI. Постепенно интересът расте, през 1997 г. група от софтуерни инженери се събират, за да го доразвият като истински програмен език. Така се появява PHP/FI2. Година по-късно втората част от съкращението е премахната и излиза третата версия, която става масова. 

Любопитни неща по темата разказва Расмус: „Аз наистина не обичам програмирането. Създадох този проект, така че да може да програмирам по-малко и да преизползвам един и същи код колкото може повече. А после не можех да спра започнатото. Никога не съм имал намерението да създавам език за програмиране. Нямам и представа как се прави това, просто продължавах една по една да добавям следващите логически стъпки…“ Съвсем като на шега, нали?


Само че и донякъде несериозно. В един момент разработчиците решават, че така не може да продължава – само с кърпене на проблемите, заложени в началото. Версия 6 дори… не е пусната и остава като дупка в номерацията, защото екипът решава, че само ще се изложи. Така през 2015 г. излиза дългоочакваната версия 7, която на практика представлява нов проект. Да, синтактично промените не са толкова големи, но всичко, което остава невидимо за програмиста, е написано наново.

PHP днес е на повече от 250 милиона сайта и над 2 милиона сървъра. 

А какво прави неговият „създател по неволя“ Расмус днес? Дълги години работи за Yahoo, после в професионален план следите му се губят. Но всяка година обича да се появява на конференции и да разказва как без да иска е създал един от най-използваните компютърни програмни езици.

 

3. Си, амиго!

Дали всички най-използвани програмни езици днес си имат прародител? „Си.“ Само че не на испански. Истината е, че в обявите за работа за програмисти днес, със сигурност над 95% се падат на такива, свързани с езици, базирани на C (произнася се „си“). JavaScript, PHP, Java, C#, С++, Python… и кой ли още не попадат в този официален списък.

А как тогава е създаден този прародител на толкова много уж различни, но все търсени програмни езици?

В тази история случайността е по-малко за сметка на професионализма, което може би и помага за дългогодишния успех и непреходните принципи, които езикът налага в сферата на софтуерното инженерство.

Както другите дотук, и С си има един конкретен татко – американецът Денис Макалистър Ричи, който го създава между 1967 и 1973 г. в лабораториите “AT&T Bell”. Ричи е завършил физика и приложна математика, баща му е сред пионерите на компютърните изследвания и дълги години работи в същата лаборатория 

С не просто уцелва точно времето да се появи, но е целенасочено разработен така, че да покрива огромен кръг от нужди. Сам по себе си представлява огромна стъпка напред в историята на компютърното програмиране. Същевременно е сред първите езици, които са значително по-лесно четими и разбираеми за програмистите – човешките инструкции се превръщат в компютърен код, така че и двете страни да са доволни.

 

Иначе, както може би ще се досетите и от името му, С е своеобразен наследник на език, който се казва В. Но според изследователите той се различава в такава степен от него, че трудно можем да намерим аналогии.

Конкретната причина за създаването му е свързана с операционната система UNIX. Нейната първа версия се появява през 1969 г., а втората е изцяло пренаписана на С 3 години по-късно. Целта е тя вече да бъде създавана на език от по-високо ниво от използвания по това време Асемблер, което значително да улесни програмистите и да увеличи възможностите. 

През 1985 г. пък се пръква на бял свят нова операционна система, за която може би сте чували – казва се Windows 1.0. Макар че кодът ѝ така и не става публичен, смята се, че по-голяма част от него е написана на С. 

През годините нуждите на софтуерната индустрия се променят, раждат се едни езици и отмират други. Но когато за определена цел трябва да бъде създаден нов език, не е случайно, че почти винаги създателите му се насочват към С и положените от него програмни основи. 

С не просто живее днес чрез безбройните си търсени наследници, но и сам е напълно сред нас. Мнозина са програмистите на С, като той най-често е избор, когато става дума за системно програмиране. Нещо повече, дори през 2021 г., близо половин век след създаването си, С бе класиран на първо място от реномирания индекс TIOBE, който измерва популярността на програмните езици.

За съжаление, Денис Ричи не може да се радва на толкова продължителния успех на творението си, защото си отива от този свят на 12 октомври 2011 г. Три дни след Стийв Джобс. Надали сте чули новината за него, макар че ако сравним кой от двамата е дал повече на компютърните науки, това няма да бъде създателят на „Епъл“.

Иначе на него (заедно с Кен Томпсън) дължим и Unix, който пък е нещо като прародител на всички използвани днес операционни системи. Струва си да се споменава по-често името на такива хора, нали?

 

4. Нека да побъбрим

SmallTalk (от английски – „неангажиращ разговор“, но буквално „кратки приказки“) – така се казва един малък език с голяма история. Как може един език да е малък ли? Ето така, представяме ви SmallTalk, събрал се на гърба на една пощенска картичка.

През 70-те години трима инженери – Алън Кий, Дан Ингълс и Адел Голдбърг работят в лабораторията “Xerox PARC”. Смятат, че съществуващите по онова време програмни езици за ненужно усложнени, овъртолени, неудобни за учене. Така решават да създадат език, чийто пълен синтаксис се побира на тази картичка.

Всъщност първоначалната му идея е да се ползва от децата, които се учат на програмиране. Обаче се оказва толкова успешен, че през 1995 г. е вторият най-популярен обектно-ориентиран език след C++. 

В началото на новото хилядолетие американските военни го използват за създаването на софтуер за военни симулации с повече от милион реда код. “JP Morgan” пишат на Smalltalk мащабната си система за анализиране на финансовия риск “Kapital”. Езикът се превръща в любим и за много други компании от финансовата сфера.

Smalltalk е все още тук и дори се смята, че има солидно бъдеще. Според редица специалисти той е много подходящ за анализиране на големи обеми от данни, за направления като изкуствения интелект или интернет на нещата. За машинно самообучение и обработка на естествени езици. За виртуална реалност и за модерни игри.

А също и за първата си цел – да се учат на програмиране децата.

Просто най-неочаквано се е оказало, че понякога е достатъчно всичко да е… просто.

5. A, да!

Може би сте чели или поне чували за лорд Джордж Гордън Байрон – един от най-големите британски поети, творил в началото на XIX век. А сега е време да научите и за неговата дъщеря и единственото му законно дете – Ада Лъвлейс, може би първата програмистка в историята, и за езика, който по-късно получава нейното име.

Ада е родена на 10 декември 1815 г. в Лондон. Тъй като известният ѝ баща умира млад, опитвайки се да освободи Гърция от турците, тя така и не го вижда нито веднъж.

Расте болнава, а противно на очакванията заради произхода ѝ, това, което най-много ѝ върви, са математиката и естествените науки. 

Едва 17-годишна, тя се запознава с един от най-големите учени на своето време – професора по математика Чарлз Бабидж. Който по случайност е и създател на прадядото на съвременните компютри. „Аналитичната машина на Бабидж“, разбира се, е доста далеч от лаптопа в ръцете ви, но се смята за огромна стъпка в своята област. И може би не би се осъществила, ако още от първата им среща Ада не се сприятелява с Бабидж, не оценява идеята му и не започва активно да му помага със съвети, идеи, допълнения. Превеждайки на френски статия с основните идеи на своя приятел, Ада добавя доста неща от себе си. А сред тях е и алгоритъм за автоматично пресмятане на уравненията на Бернули с помощта на „аналитичната машина“. С други думи: една от първите (или дори първата изобщо!) компютърни програми.

Така стигаме и до компютърния език Ada. Уви, историята по създаването му далеч не е чак толкова поетична. 

Изследователската група HOLWG е водена от Жан Давид Ишбиа, син на гръцко-турски евреи от Солун, емигрирали във Франция. В края на 1970-те Министерството на отбраната на САЩ възлага на групата да избере най-подходящия програмен език за целите му. Специалистите преценяват, че такъв към момента не съществува и е редно да създадат свой, който решават да кръстят на първата програмистка.

Езикът Ada донякъде прилича на Pascal, но през следващите години си печели свое място и слава, става сравнително популярен. Предимството му е, че позволява проектът да се разделя на части, които да се компилират и тестват поотделно.

Ада умира едва на 36 г., точно на колкото си е отишъл и прочутият ѝ баща. Но името ѝ остава в историята на компютърните науки. А който смята, че програмирането и поезията нямат нищо общо, си струва да се позарови в историята на тази дама… Или пък да се опита да създаде свой компютърен език, който да има малко повече общо и с поезията… Както вече научихте, в тази област от знанието никога не е сигурно кое начинание ще се превърне в огромен успех.

<a href="https://www.zettahost.bg/author/georgik/" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Георги е журналист, писател и Front-end програмист – част от екипа на ZETTAHOST.bg. Има повече от 15 години опит в подготвянето на публикации на технологична тематика за Списание 8, в. „24 часа“ и други медии. През 2019 г. и 2021 г. получи наградите в категория „Технологии и иновации“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report.
Последвайте ни

Най-нови публикации:

ChatGPT: 6 ползи от изкуствения интелект за онлайн бизнеса

ChatGPT може да се превърне в тайното оръжие за вашия онлайн бизнес. От изготвянето на съдържание за сайта, през анализа на данни до съставянето на бизнес план, платформата предлага различни решения, а ние ви представихме 6 от основните ползи на изкуствения интелект.

Личен сайт безплатно!

Регистрирай се безплатно и си направи сайт още днес.

Безплатната хостинг услуга на ZETTAHOST.bg няма скрити такси и изисквания за ползване.

Безплатен хостинг

Pin It on Pinterest

Share This